Автор:
Б. Белев
 
Публикувана на
27/12/2017
Нощен режим
Дневен режим

Sundered излезе наскоро и си спомням добре как никой около мен дори не се опита да чуе името ѝ. Какво е туй Sundered? Ама как side-scroller? Rogue lite? Brawler? В смисъл? В смисъл една готина игра, вдъхновена от митологията на Лъвкрафт, която протегна лепкави пипала и ги уви около старото ми и изсъхнало сърце. По никакъв начин не е революционна като core механики, но пък определено изиграва картите си правилно. До едно време.

Древен Свят на Технологии

В Sundered играча се въплъщава в ролята на Еш - анонимно момиче, по случайност попаднало в някакъв свят на кошмарите, където създания с необясними форми и поведение се опитват да достигнат до сърцето ѝ по лесния начин - през гръдния кош. По пътя, чрез напътствия и мъдрост, ѝ помага един от домакините на този свят – Трапецоедър (или Trapezohedron, което някак си му звучи по-добре).

sundered1.jpg

Та, Трапецо, както му казвам на галено, приветства Еш в новата ѝ реалност и започва да говори директно в главата ѝ как тя трябва да пречисти света от тези нечистотии, които са завладели, разрушили и в момента се утаяват буквално на всяка крачка от света. За да извърши еквивалента на почистване с вода под налягане, главната ни героиня разполага с бутона Х на типичния Xbox контролер. Толкова много ще се натиска Х, че може би не е лоша идея закупуването на резервен бутон. Но нека опишем детайлите на геймплея в следващия сегмент.

*Оригинално Под-Заглавие Свързано с Геймплея*

Светът на Sundered се създава динамично, с предварително устроено процедурно генериране. С други думи – има гигантски предварително зададени региони на картите, а в тях процедурно се генерират малки запълващи ги стаички. По този начин играчът знае накъде трябва да ходи, за да види нови територии, но няма да му омръзне да стига пак дотам след 50-ото умиране. А умирания ще има. В крайна сметка, целта на rogue-like игрите е да се мре. По този начин можем да изразходим ценната валута, която сме спечелили, посичайки силите на мрака. Можем и директно да се върнем там чрез натискане на бутон де, но къде е забавното в това? Аз пък може да искам да умра. Гледай си работата, Удобство.

sundered1.jpg

На ключови места из големите сектори на света са закотвени големи стаи с мини-босове или единият голям Бос, който пази региона си. Регионите, впрочем, са общо 3 и може да се отключат по всяко време, стига играчът да е намерил и да може да използва правилното умение. Уменията пък се падат точно от мини-босовете. И така завършваме metroidvania елемента на обикаляне, докато не се открие точният елемент, с който да се прогресира там, където преди това е било невъзможно. Както в хиляда други игри.

Уменията, с които Еш ще си служи, не са нещо невероятно оригинално – двоен скок, голям пистолет, регенериращ се щит... но пък са все неща, които или ще помогнат невероятно много в битка, или ще отключат по-нататъшна част от големия геймплеен комплекс.

tree.jpg

За да има елемент на изненада, авторите са генерирали процедурно още един елемент – това кога, къде и по колко да се раждат противниците. По този начин се разнообразява още мъничко геймплеят, но има какво да се желае точно по това отношение. Една от често срещаните критики на Sundered е, че въпреки тези добавки, играта все пак започва да доскучава след 10-15-ия час. Особено когато играчът е открил всички зони и се опитва да изграйнди последните няколко умения от дървото за... О-о-о! Дървото с умения! А какво голямо дърво е то. За тези, които са играли Final Fantasy или Path of Exile, дървото ще се усеща много натурално, защото е много близо до тях. Далеч не е толкова гигантско, разбира се, защото играта не е замислена да се играе 300+ часа. Затова пък самите точки на отключване са сравнително близки като идея: +5 щит, +3 поражения, +15 здраве и от време на време по някоя по-едра иконка даваща ни, например, още един слот за отвара или повече енергия. Нови клони на дървото се отварят с отключването на уменията, които споменахме по-горе.

Падежи и Възвишения

Трябва да призная, че бях доста хайп, когато четох за анонса на играта, зяпах лакомо клиповете и ръчно-рисувания арт. Когато пуснах играта обаче... нещо беше не чак толкова тържествено. За щастие след първия час започнах да навлизам по-дълбоко и да усещам как улягам в геймплея. И беше приятно! Това започна да изчезва след около 5-6 часа. И така нататък в странния емоционален модел, в който играта ме бе запратила. Като цяло обаче смятам, че това заслужава 20-те евро, за които се предлага. А ако за драгия Читател това не е така – винаги може да се изчака някое по-изгодно намаление. Има нещо обаче, което ме държеше постоянно във владението си:

535480_screenshots_20170915013809_1.jpg

Визуалната Наслада

Дори да не се усеща фантастично през цялото време, Sundered изглежда абсолютно приказно. Вярно, стилът ѝ може да не е за всеки, но определено пасва точно в моя мозъчен визуален слот. Всичко в играта е рисувано и анимирано на ръка и си личи. С голям кеф бих гледал как противниците заплашват здравето на Еш с часове, но уви, трябваше да ги убивам :( . Всички пипала, лазери, кристали, зъби и хоботи в играта крещят „любов“ и успяха да ме накарат да забравя, че понякога просто обикалям из празни стаи с минути. Босовете в играта са на друго ниво. Когато камерата се отдалечи, за да успее да ги събере на екрана и да ги представи достойно... нещо в мен трепваше всеки път. Нещо красиво. Нещо, което иска да ги унищожи, но едновременно да ги сложи в рамка. Абе, сложно е. Искам да кажа, че играта изглежда супер, ок? Ок.

Композиторът зад проекта – Max LL, също се е справил великолепно, смесвайки епични оркестри с ориенталски примеси и тези така очарователни женски хорове, които могат да изправят окосмението на всеки човек с подходящите ноти. Max LL стои и зад саундтрака на предишната игра на Thunder Lotus GamesJotun, та ако все още има съмнения за качеството се надявам това напълно да ги е разсеяло (бел. Ав. - “разсяло”? Нещо тая дума е втф).

sundered3.jpg

Така и не чуваме гласа на Еш по време на приключението ѝ, но затова пък Трапецо се чува сравнително често, а гласът му е внушителен. Пропит с отрова, целенасоченост и авторитет, нашият разказвач вкарва много атмосфера, докато ние посичаме всичко, което се движи на екрана. Ако някои иска да се потопи в света на Sundered, то може да е спокоен, че всички нужни инструменти за това деяние са налице.

Sundered спокойно заема второто ми място за любима rogue-like игра, веднага след Rogue Legacy. За момента са само те.

Rogue Lite Done Right

Sundered излезе наскоро и си спомням добре как никой около мен дори не се опита да чуе името ѝ. Какво е туй Sundered? Ама как side-scroller? Rogue lite? Brawler? В смисъл? В смисъл една готина игра, вдъхновена от митологията на Лъвкрафт, която протегна лепкави пипала и ги уви около старото ми и изсъхнало сърце. По никакъв начин не е революционна като core механики, но пък определено изиграва картите си правилно. До едно време.

Древен Свят на Технологии

В Sundered играча се въплъщава в ролята на Еш - анонимно момиче, по случайност попаднало в някакъв свят на кошмарите, където създания с необясними форми и поведение се опитват да достигнат до сърцето ѝ по лесния начин - през гръдния кош. По пътя, чрез напътствия и мъдрост, ѝ помага един от домакините на този свят – Трапецоедър (или Trapezohedron, което някак си му звучи по-добре).

sundered1.jpg

Та, Трапецо, както му казвам на галено, приветства Еш в новата ѝ реалност и започва да говори директно в главата ѝ как тя трябва да пречисти света от тези нечистотии, които са завладели, разрушили и в момента се утаяват буквално на всяка крачка от света. За да извърши еквивалента на почистване с вода под налягане, главната ни героиня разполага с бутона Х на типичния Xbox контролер. Толкова много ще се натиска Х, че може би не е лоша идея закупуването на резервен бутон. Но нека опишем детайлите на геймплея в следващия сегмент.

*Оригинално Под-Заглавие Свързано с Геймплея*

Светът на Sundered се създава динамично, с предварително устроено процедурно генериране. С други думи – има гигантски предварително зададени региони на картите, а в тях процедурно се генерират малки запълващи ги стаички. По този начин играчът знае накъде трябва да ходи, за да види нови територии, но няма да му омръзне да стига пак дотам след 50-ото умиране. А умирания ще има. В крайна сметка, целта на rogue-like игрите е да се мре. По този начин можем да изразходим ценната валута, която сме спечелили, посичайки силите на мрака. Можем и директно да се върнем там чрез натискане на бутон де, но къде е забавното в това? Аз пък може да искам да умра. Гледай си работата, Удобство.

sundered1.jpg

На ключови места из големите сектори на света са закотвени големи стаи с мини-босове или единият голям Бос, който пази региона си. Регионите, впрочем, са общо 3 и може да се отключат по всяко време, стига играчът да е намерил и да може да използва правилното умение. Уменията пък се падат точно от мини-босовете. И така завършваме metroidvania елемента на обикаляне, докато не се открие точният елемент, с който да се прогресира там, където преди това е било невъзможно. Както в хиляда други игри.

Уменията, с които Еш ще си служи, не са нещо невероятно оригинално – двоен скок, голям пистолет, регенериращ се щит... но пък са все неща, които или ще помогнат невероятно много в битка, или ще отключат по-нататъшна част от големия геймплеен комплекс.

tree.jpg

За да има елемент на изненада, авторите са генерирали процедурно още един елемент – това кога, къде и по колко да се раждат противниците. По този начин се разнообразява още мъничко геймплеят, но има какво да се желае точно по това отношение. Една от често срещаните критики на Sundered е, че въпреки тези добавки, играта все пак започва да доскучава след 10-15-ия час. Особено когато играчът е открил всички зони и се опитва да изграйнди последните няколко умения от дървото за... О-о-о! Дървото с умения! А какво голямо дърво е то. За тези, които са играли Final Fantasy или Path of Exile, дървото ще се усеща много натурално, защото е много близо до тях. Далеч не е толкова гигантско, разбира се, защото играта не е замислена да се играе 300+ часа. Затова пък самите точки на отключване са сравнително близки като идея: +5 щит, +3 поражения, +15 здраве и от време на време по някоя по-едра иконка даваща ни, например, още един слот за отвара или повече енергия. Нови клони на дървото се отварят с отключването на уменията, които споменахме по-горе.

Падежи и Възвишения

Трябва да призная, че бях доста хайп, когато четох за анонса на играта, зяпах лакомо клиповете и ръчно-рисувания арт. Когато пуснах играта обаче... нещо беше не чак толкова тържествено. За щастие след първия час започнах да навлизам по-дълбоко и да усещам как улягам в геймплея. И беше приятно! Това започна да изчезва след около 5-6 часа. И така нататък в странния емоционален модел, в който играта ме бе запратила. Като цяло обаче смятам, че това заслужава 20-те евро, за които се предлага. А ако за драгия Читател това не е така – винаги може да се изчака някое по-изгодно намаление. Има нещо обаче, което ме държеше постоянно във владението си:

535480_screenshots_20170915013809_1.jpg

Визуалната Наслада

Дори да не се усеща фантастично през цялото време, Sundered изглежда абсолютно приказно. Вярно, стилът ѝ може да не е за всеки, но определено пасва точно в моя мозъчен визуален слот. Всичко в играта е рисувано и анимирано на ръка и си личи. С голям кеф бих гледал как противниците заплашват здравето на Еш с часове, но уви, трябваше да ги убивам :( . Всички пипала, лазери, кристали, зъби и хоботи в играта крещят „любов“ и успяха да ме накарат да забравя, че понякога просто обикалям из празни стаи с минути. Босовете в играта са на друго ниво. Когато камерата се отдалечи, за да успее да ги събере на екрана и да ги представи достойно... нещо в мен трепваше всеки път. Нещо красиво. Нещо, което иска да ги унищожи, но едновременно да ги сложи в рамка. Абе, сложно е. Искам да кажа, че играта изглежда супер, ок? Ок.

Композиторът зад проекта – Max LL, също се е справил великолепно, смесвайки епични оркестри с ориенталски примеси и тези така очарователни женски хорове, които могат да изправят окосмението на всеки човек с подходящите ноти. Max LL стои и зад саундтрака на предишната игра на Thunder Lotus GamesJotun, та ако все още има съмнения за качеството се надявам това напълно да ги е разсеяло (бел. Ав. - “разсяло”? Нещо тая дума е втф).

sundered3.jpg

Така и не чуваме гласа на Еш по време на приключението ѝ, но затова пък Трапецо се чува сравнително често, а гласът му е внушителен. Пропит с отрова, целенасоченост и авторитет, нашият разказвач вкарва много атмосфера, докато ние посичаме всичко, което се движи на екрана. Ако някои иска да се потопи в света на Sundered, то може да е спокоен, че всички нужни инструменти за това деяние са налице.

Sundered спокойно заема второто ми място за любима rogue-like игра, веднага след Rogue Legacy. За момента са само те.

Б. Белев

Играе игри, пише текст, чати с хора. Животът е хубав.

10.0
История

10.0
Геймплей

10.0
Озвучение

10.0
Графика

10.0
Крайна оценка

Хванала ли те е музата? Сърбят те пръстите, а думите бълбукат върху езика ти? Пиши ни с идея или с готов материал!