Космосът никога не е бил толкова интересен и смъртоносен

Автор:
brokentool
 
Публикувана на
15/2/2018
Нощен режим
Дневен режим
"The darkness that surrounds can’t hurt us
it’s the darkness in the hearts of our souls
that turns us into murderers
even though we gutter
we still got to reach for the stars"

Космосът. Един ден, ако оцелеем като вид дотогава, човечеството ще полети сред звездите. Това е толкоз просто и логично. Засега, уви, предимно можем да мечтаем за необятния океан отвъд Земята и това е нещо, което сме правили през цялата си история. Населявали сме небето първо с богове, после с извънземни цивилизации, вярвали сме, отричали сме. Накрая човек от плът и кръв полетя в космоса, сетне стъпи на земя отвъд Земята. И ако някога сте искали да поведете хората (интелигентните гъби/артроподи/плантоиди и т.н.), покорявайки звездите, поробв… интегрирайки интелигентния живот сред тях, то Stellaris е играта за вас.

Тя е представител на жанра 4X: eXplore, eXpand, eXploit, eXterminate, пренасяйки го в галактически мащаб. Феновете на серията Civilization, както и тези, които помнят Alpha Centauri и Master of Orion, ще се чувстват в свои ъ-ъ, води в Stellaris, но с радост мога да заявя, че дори напълно незапознатите с този жанр или игралите по-нови заглавия, като Space Empires и Endless Space, могат да харесат и оценят космическата grand strategy игра на Paradox Development Studio.

Paradox винаги са ми били интересни като подход. Техните игри имат страшно дълъг живот, пълни са с експанжъни – нещо, което веднага те настройва поне подозрително – и въпреки това са... добри. Добри, като нещо, което е, хм, наистина добро. Направени с любов и внимание, пълни със стотици часове съдържание, още преди да завалят DLC-тата. Не са пълни с lootbox-ове и микротранзакции отгоре на продажната си цена, за да изкарат всички възможни пари на света, а просто се планират и създават по този начин – модулно. С неколкогодишен живот и много, много допълнения, разчитайки на изграждането на лоялно community, което да поддържа играта и да оправдава експанжъните. Stellaris вече е на почти три години и съвсем скоро (22/02/2018) се очаква нов, огромен пач, който ще ни донесе версия 2.0 на играта, променяйки около 60% от основните механики, както и платен експанжън (Apocalypse), който ще ни донесе… planet destroyers: има планета, има проблем; няма планета, няма проблем. Хайде сега някой да се сети за игра на друго студио, която три години се ъпдейтва стабилно и накрая се променя толкова изосновно, и не е базирана онлайн? Някой? Така си и мислех.

И така, да си дойдем на думата. Това, което отличава Stellaris най-силно от нейните посестрими в жанра, е структурата на геймплея. Paradox определено са студио и издател, които имат свой собствен облик и собствен начин, по който правят нещата. И това си личи във всеки елемент на техните заглавия – подход, достоен за уважение, според мен. Въпреки че тук говорим за 4Х стратегическа игра, наративът в Stellaris е изключително силен и ми е трудно да намеря аналог за сравнение. В галактиката има страшно много интересни тайни, които само чакат да бъдат открити; истории, които чакат да бъдат разказани. Има единични събития, или цели куестове, на които може да се натъкнеш и които да променят коренно плановете ти за разселване по галактиката. Това е страхотно допълнение към класическия тип grand strategy и разнообразява както геймплея, така и атмосферата на играта. Всяка кампания в Stellaris е история, която чака да сбъднеш и разкажеш. Дали ще бъде историята на огромната галактическа федерация, бореща се за свобода и равенство на всички раси; или историята на фунгоидите-милитаристи, които мачкат всичко по пътя си; или пък тази на откачилия изкуствен интелект, асимилирал своите създатели и хвърлил сензор върху останалите “мекички” органични раси… зависи от нас самите.

Играта е красива, без да блести прекалено. Можеш да побереш цялата галактика на монитора си или да приближиш гледната точка толкова много, че да го изпълниш с един-единствен кораб. Тях, разбира се, създаваме сами – от модули и компоненти, които можем да сменяме и ъпгрейдваме. Космическите битки са красиви, макар и бързо да се превръщат в clusterfuck при участие на повече от двайсетина кораба. Разбира се, численото превъзходство и нивото на технологиите са решаващи, така че не е нужно да успееш да се ориентираш визуално, за да разбереш печелиш ли една битка, или не. То си пише. В меню. Неизбежно, в Stellaris господстват менютата, но това, което се случва извън тях, често гали окото и с времето човек свиква да прави взаимовръзки, така че започва да се ориентира все по-лесно и бързо. Наблегнато е там, където трябва, и графиката върши своята работа перфектно за такъв тип игра.

Геймплеят е разнообразен и комплексен, като основите се научават лесно, но дори и след сто часа игра ще научавате нови неща и по-добри стратегии за справяне с проблемите на космическия Realpolitik. Май Sid Meier беше казал, че игрите, от типа на неговата Civilization, са една предълга поредица от избори. Stellaris определено е добър пример, подкрепящ думите му. От сградите на първата ви планета, до Дайсъновата сфера, която ще може да построите един ден, всеки избор е във вашите ръце. Скàлата в играта има огромен диапазон и проблемите растат и се множат заедно с напредването на кампанията. Допада ми също, че Stellaris си позволява в дадени моменти да поеме контрол над събитията, поставайки играещия пред монументални избори или карайки го да се съобрази с нещо извън негов контрол и от което зависи оцеляването на цяла една разумна раса, или дори галактиката. И не в някакъв мелодраматичен, холивудски смисъл, а по-скоро: “Вселената е голяма и пипала дебнат отвсякъде”. Едновременно с това, практиката на Paradox да правят игрите си лесни за модване и да го насърчават, означава практически безкрайно количество ново съдържание, част от което определено със… съмнителна стойност, но винаги забавно. Има всякакви модове, от страшно полезни и интересни, до Ugandan Knuckles раса.

Ще се опитам тук да кажа по няколко думи за всеки от четирите Х-а на Stellaris, без да навлизам в излишни подробности и спойлъри.

Х1

Всяка кампания започва с расата, която сте си избрали или създали, в момента, в който тя успява да премине скоростта на светлината. Първоначално плахо, сетне по-уверено, корабите ви чертаят картата на звездите, намират първите планети, годни за колонизация, търсят ресурси, съседи, приятели, или дори... нещо ново и интересно за похапване. Можете да се натъкнете на какво ли не из вакуума – от приятелски настроени съседи, до форма на живот, която се храни с цели звезди, обричайки системите им на гибел. Тази фаза на играта продължава доста дълго, в зависимост и от размерите на галактиката, които сте задали в началото на кампанията, и често прелива и продължава и в следващите фази.

Х2

Разселването започва. Планетите, подходящи за вашата избрана раса, са един от най-ценните ресурси в играта, дори когато вече стигнете до тераформиране и строеж на огромни станции-хабитати, които можете да поставите почти навсякъде. Експанзията полага основите на бъдещата ви огромна империя или федерация. На този етап вече сте срещнали първите си съседи, към чиито територии гледате алчно, или пък с благото око (или седем) на ксенофил-пацифист. Появяват се първите договори за взаимно ненападение, просто търговия, разменят се звездни карти, ресурси, технологии. Или, ако и вие като мен не сте спейс хипита, започва голямото въоръжаване и строеж на флоти за, хм, превантивна защита срещу евентуалните агресори.

Х3

С времето свободните територии за експазия стават все по-малко. Тук владее дипломацията (в мирно време) или флотата, в онези моменти, когато съседът ви (Hive Mind или Fanatical Purifier, например) почне да гледа хищно към границите ви. Време е да се създават по-сигурни пактове и федерации; време е да се водят войни. Mid-game-ът на Stellaris може да бъде много интересен и динамичен или сравнително монотонен и скучен – в зависимост от астрополитическата обстановка, начина ви на управление, както и още редица фактори. Лично на мен много ми допада как играта едновременно изисква от играещия да се съобразява с много, много фактори, но му дава и страшно много свобода и възможности.

Х4

И така, галактиката е разпределена на сфери на влияние, малките играчи са погълнати от големите или са васализирани, интегрирани, индоктринирани, или чисто и просто поробени за евтина работна ръка, или дори… вечеря. О, да. Можете да си създадете раса, която не търпи никакъв друг “разум” и поробва и изяжда всичко по пътя си, или пък, например, машинен интелект, който е започнал като скромна защитна система, разработена от военните, но е стигнал до чистене петното на органичния живот от галактиката. Уви, откачените ви съседи често не са дори най-голямата опасност за космическата ви империя – в Stellaris има много тайни, повечето от които могат да бъдат смъртоносни в галактически мащаб (MUGANI?) и които не ми се иска да се издавам току-така. Но изтъркалят ли се първите двеста години от кампанията, по-добре да сте готови. The End is really fucking nigh!

В заключение, бих казал, че моментът е доста подходящ да се сдобиете със Stellaris, ако харесвате grand strategy игри, космоса, или просто ви се играе нещо ново, мащабно и поглъщащо. Сегашното състояние на играта е страхотно, а на 22 февруари ни очакват новите пач и експанжън. Първото – безплатно за всички, които имат коя да е версия на играта, а второто – платено. Ако познавате Paradox като студио, това не би трябвало да звучи странно. Техният доста уникален бизнес модел – една игра да има дълъг живот, много ъпдейти и DLC-та – се е доказвал нееднократно и демонстрира уважение към нас и парите ни. Всичко това означава още живот, още ъпдейти и ребалансиране, още съдържание, нови модове и прочее благини. Космосът никога не е бил толкова интересен и смъртоносен.

Космосът никога не е бил толкова интересен и смъртоносен

"The darkness that surrounds can’t hurt us
it’s the darkness in the hearts of our souls
that turns us into murderers
even though we gutter
we still got to reach for the stars"

Космосът. Един ден, ако оцелеем като вид дотогава, човечеството ще полети сред звездите. Това е толкоз просто и логично. Засега, уви, предимно можем да мечтаем за необятния океан отвъд Земята и това е нещо, което сме правили през цялата си история. Населявали сме небето първо с богове, после с извънземни цивилизации, вярвали сме, отричали сме. Накрая човек от плът и кръв полетя в космоса, сетне стъпи на земя отвъд Земята. И ако някога сте искали да поведете хората (интелигентните гъби/артроподи/плантоиди и т.н.), покорявайки звездите, поробв… интегрирайки интелигентния живот сред тях, то Stellaris е играта за вас.

Тя е представител на жанра 4X: eXplore, eXpand, eXploit, eXterminate, пренасяйки го в галактически мащаб. Феновете на серията Civilization, както и тези, които помнят Alpha Centauri и Master of Orion, ще се чувстват в свои ъ-ъ, води в Stellaris, но с радост мога да заявя, че дори напълно незапознатите с този жанр или игралите по-нови заглавия, като Space Empires и Endless Space, могат да харесат и оценят космическата grand strategy игра на Paradox Development Studio.

Paradox винаги са ми били интересни като подход. Техните игри имат страшно дълъг живот, пълни са с експанжъни – нещо, което веднага те настройва поне подозрително – и въпреки това са... добри. Добри, като нещо, което е, хм, наистина добро. Направени с любов и внимание, пълни със стотици часове съдържание, още преди да завалят DLC-тата. Не са пълни с lootbox-ове и микротранзакции отгоре на продажната си цена, за да изкарат всички възможни пари на света, а просто се планират и създават по този начин – модулно. С неколкогодишен живот и много, много допълнения, разчитайки на изграждането на лоялно community, което да поддържа играта и да оправдава експанжъните. Stellaris вече е на почти три години и съвсем скоро (22/02/2018) се очаква нов, огромен пач, който ще ни донесе версия 2.0 на играта, променяйки около 60% от основните механики, както и платен експанжън (Apocalypse), който ще ни донесе… planet destroyers: има планета, има проблем; няма планета, няма проблем. Хайде сега някой да се сети за игра на друго студио, която три години се ъпдейтва стабилно и накрая се променя толкова изосновно, и не е базирана онлайн? Някой? Така си и мислех.

И така, да си дойдем на думата. Това, което отличава Stellaris най-силно от нейните посестрими в жанра, е структурата на геймплея. Paradox определено са студио и издател, които имат свой собствен облик и собствен начин, по който правят нещата. И това си личи във всеки елемент на техните заглавия – подход, достоен за уважение, според мен. Въпреки че тук говорим за 4Х стратегическа игра, наративът в Stellaris е изключително силен и ми е трудно да намеря аналог за сравнение. В галактиката има страшно много интересни тайни, които само чакат да бъдат открити; истории, които чакат да бъдат разказани. Има единични събития, или цели куестове, на които може да се натъкнеш и които да променят коренно плановете ти за разселване по галактиката. Това е страхотно допълнение към класическия тип grand strategy и разнообразява както геймплея, така и атмосферата на играта. Всяка кампания в Stellaris е история, която чака да сбъднеш и разкажеш. Дали ще бъде историята на огромната галактическа федерация, бореща се за свобода и равенство на всички раси; или историята на фунгоидите-милитаристи, които мачкат всичко по пътя си; или пък тази на откачилия изкуствен интелект, асимилирал своите създатели и хвърлил сензор върху останалите “мекички” органични раси… зависи от нас самите.

Играта е красива, без да блести прекалено. Можеш да побереш цялата галактика на монитора си или да приближиш гледната точка толкова много, че да го изпълниш с един-единствен кораб. Тях, разбира се, създаваме сами – от модули и компоненти, които можем да сменяме и ъпгрейдваме. Космическите битки са красиви, макар и бързо да се превръщат в clusterfuck при участие на повече от двайсетина кораба. Разбира се, численото превъзходство и нивото на технологиите са решаващи, така че не е нужно да успееш да се ориентираш визуално, за да разбереш печелиш ли една битка, или не. То си пише. В меню. Неизбежно, в Stellaris господстват менютата, но това, което се случва извън тях, често гали окото и с времето човек свиква да прави взаимовръзки, така че започва да се ориентира все по-лесно и бързо. Наблегнато е там, където трябва, и графиката върши своята работа перфектно за такъв тип игра.

Геймплеят е разнообразен и комплексен, като основите се научават лесно, но дори и след сто часа игра ще научавате нови неща и по-добри стратегии за справяне с проблемите на космическия Realpolitik. Май Sid Meier беше казал, че игрите, от типа на неговата Civilization, са една предълга поредица от избори. Stellaris определено е добър пример, подкрепящ думите му. От сградите на първата ви планета, до Дайсъновата сфера, която ще може да построите един ден, всеки избор е във вашите ръце. Скàлата в играта има огромен диапазон и проблемите растат и се множат заедно с напредването на кампанията. Допада ми също, че Stellaris си позволява в дадени моменти да поеме контрол над събитията, поставайки играещия пред монументални избори или карайки го да се съобрази с нещо извън негов контрол и от което зависи оцеляването на цяла една разумна раса, или дори галактиката. И не в някакъв мелодраматичен, холивудски смисъл, а по-скоро: “Вселената е голяма и пипала дебнат отвсякъде”. Едновременно с това, практиката на Paradox да правят игрите си лесни за модване и да го насърчават, означава практически безкрайно количество ново съдържание, част от което определено със… съмнителна стойност, но винаги забавно. Има всякакви модове, от страшно полезни и интересни, до Ugandan Knuckles раса.

Ще се опитам тук да кажа по няколко думи за всеки от четирите Х-а на Stellaris, без да навлизам в излишни подробности и спойлъри.

Х1

Всяка кампания започва с расата, която сте си избрали или създали, в момента, в който тя успява да премине скоростта на светлината. Първоначално плахо, сетне по-уверено, корабите ви чертаят картата на звездите, намират първите планети, годни за колонизация, търсят ресурси, съседи, приятели, или дори... нещо ново и интересно за похапване. Можете да се натъкнете на какво ли не из вакуума – от приятелски настроени съседи, до форма на живот, която се храни с цели звезди, обричайки системите им на гибел. Тази фаза на играта продължава доста дълго, в зависимост и от размерите на галактиката, които сте задали в началото на кампанията, и често прелива и продължава и в следващите фази.

Х2

Разселването започва. Планетите, подходящи за вашата избрана раса, са един от най-ценните ресурси в играта, дори когато вече стигнете до тераформиране и строеж на огромни станции-хабитати, които можете да поставите почти навсякъде. Експанзията полага основите на бъдещата ви огромна империя или федерация. На този етап вече сте срещнали първите си съседи, към чиито територии гледате алчно, или пък с благото око (или седем) на ксенофил-пацифист. Появяват се първите договори за взаимно ненападение, просто търговия, разменят се звездни карти, ресурси, технологии. Или, ако и вие като мен не сте спейс хипита, започва голямото въоръжаване и строеж на флоти за, хм, превантивна защита срещу евентуалните агресори.

Х3

С времето свободните територии за експазия стават все по-малко. Тук владее дипломацията (в мирно време) или флотата, в онези моменти, когато съседът ви (Hive Mind или Fanatical Purifier, например) почне да гледа хищно към границите ви. Време е да се създават по-сигурни пактове и федерации; време е да се водят войни. Mid-game-ът на Stellaris може да бъде много интересен и динамичен или сравнително монотонен и скучен – в зависимост от астрополитическата обстановка, начина ви на управление, както и още редица фактори. Лично на мен много ми допада как играта едновременно изисква от играещия да се съобразява с много, много фактори, но му дава и страшно много свобода и възможности.

Х4

И така, галактиката е разпределена на сфери на влияние, малките играчи са погълнати от големите или са васализирани, интегрирани, индоктринирани, или чисто и просто поробени за евтина работна ръка, или дори… вечеря. О, да. Можете да си създадете раса, която не търпи никакъв друг “разум” и поробва и изяжда всичко по пътя си, или пък, например, машинен интелект, който е започнал като скромна защитна система, разработена от военните, но е стигнал до чистене петното на органичния живот от галактиката. Уви, откачените ви съседи често не са дори най-голямата опасност за космическата ви империя – в Stellaris има много тайни, повечето от които могат да бъдат смъртоносни в галактически мащаб (MUGANI?) и които не ми се иска да се издавам току-така. Но изтъркалят ли се първите двеста години от кампанията, по-добре да сте готови. The End is really fucking nigh!

В заключение, бих казал, че моментът е доста подходящ да се сдобиете със Stellaris, ако харесвате grand strategy игри, космоса, или просто ви се играе нещо ново, мащабно и поглъщащо. Сегашното състояние на играта е страхотно, а на 22 февруари ни очакват новите пач и експанжън. Първото – безплатно за всички, които имат коя да е версия на играта, а второто – платено. Ако познавате Paradox като студио, това не би трябвало да звучи странно. Техният доста уникален бизнес модел – една игра да има дълъг живот, много ъпдейти и DLC-та – се е доказвал нееднократно и демонстрира уважение към нас и парите ни. Всичко това означава още живот, още ъпдейти и ребалансиране, още съдържание, нови модове и прочее благини. Космосът никога не е бил толкова интересен и смъртоносен.

brokentool

EXTROVERTIGO

История

Геймплей

Озвучение

Графика

Крайна оценка

Хванала ли те е музата? Сърбят те пръстите, а думите бълбукат върху езика ти? Пиши ни с идея или с готов материал!