Нощен режим
Дневен режим

Когато бях млад, имаше хубави игри: само стреляш, гледаш как валят кръв и незнайни части от тялото, и се радваш. А сега децата не знаят какво да играят – някакви си нива, постижения, точки, едно и също гонене по една и съща карта... Къде отидоха добрите стари шутъри като Дум, Вулфещайн и Медъл ъф Онър?

... Какво? Има нов DOOM, а последният Wolfenstein е приличен?! Но Medal of Honor е по-мъртъв от котка на Манджа стрийт в Студентски? Е, не може всичко да е перфектно... Не ми казвайте, че отново се опитват да превърнат DOOM в тъмен и скучен хорър... Не?

doom3.jpg

Господ се надигна от Ада и ни донесе кървищата, които заслужаваме!

DOOM (2016) е жив! Само в тези 3 думи има толкова ирония ("doom" (англ.) се превежда като "гибел"), че започвам сам да се отвращавам от себе си. За сметка на това, пичовете от id Software решиха да възвърнат толкова рязко класиката, че даже не се и опитаха да променят името. Защо да слагат някакво окончание като „Очите на злото“, „Големи оръжия за големи хора“ или „Артрит“, когато една-единствена думичка е достатъчна, за да възбуди най-опасните демони у хората. И за радост на всички, новият DOOM е изключително забавен, пропит с кръв, черва, мозъци и разнообразни, неописуемо деформирани крайници.

doom1.jpg

Играта започва веднага – без 10-минутни кътсцени, без някакви си там tutorial-и, без капчица диалог. DOOM войникът (хм-м-м, това звучи странно, ще го наричам DOOM Dude) се събужда, размазва един череп в каменната маса, върху която лежи, хваща един пистолет и... започва. Само за тези 5 секунди, историята вече е налице и играчът е готов за всичко.

Интересен факт: ако човек мно-о-о-ого се концентрира, може да забележи, че всъщност има история в играта! Не че това изобщо засяга DOOM Dude; всеки път, когато историята се опита да подаде главата си, той с неподражим финес я изтласква обратно в черупката ѝ. Човекът не е тук за детски историйки и скучни монолози. Дай му пистолет и пушка тип “помпа” и гледай колко лесно левият крак отлита и заживява самостоятелен живот.

doom1.jpg

А сега нека по-сериозно погледнем геймплея. DOOM използва класическата формула на оригинала за основа и надгражда върху ѝ - без да си пречат взаимно. Няма нужда от реалистично носене на 2 оръжия, DOOM Dude има достатъчно място в задния си джоб, за да побере всички представени пред него боеприпаси. Намираш се в дебрите на Ада? Естествено, че има 8мм куршуми на земята. Освен че стандартните елементи са тук (не са забравени и трицветните карти-ключове), DOOM добавя и няколко нови модерни допълнения към геймплея:

  • Въведена е система за подобряване на оръжията и на металния костюм на DOOM Dude;
  • Търсенето на скрити местенца става по-полезно, тъй като добавя приятни бонуси към репертоара на героя;
  • Намирането на някои от скритите DOOM Dude кукли (не са кукли, а екшън фигурки!) е едновременно забавно и интересно, тъй като така отключваш модели на някои от многобройните демони. Не си ли искал да погледнеш отблизо колко детайлен е езикът на летящата топка месо (т.нар. какодемон)?

doom4.jpg

Гореспоменатите подобрения върху оръжията и костюма по никакъв начин не са задължителни. Тези за оръжията се отключват чрез убиване на демони (ай, стига бе!), а тези за костюма са най-често разпилени по основния път на прогресия из нивата; не са ограничен ресурс. Влиянието на тези подобрения по никакъв начин не правят играта прекалено лесна и не се бъркат във формулата "оръжие – куршум – глава – кръв".

„Изпитанията на руните“ (Rune Trials) – които отвеждат играча в малка арена с определени правила, нещо като мини-предизвикателство – бележат една от по-забележителните добавки към играта. След превъзмогването на едно такова изпитание се отключва бонус за играча, който може потенциално да промени начина на игра. Всеки от бонусите е влиятелен, а промените в играта не са от типа „вече не стреляй, а гушкай демоните до смърт“, а по-скоро „стреляй в главата и ще валят куршуми от черепите им“.

doom2.jpg

И като говорим за промени, не мога да не спомена най-доминиращата и същевременно изключително приятна такава – Glory Kills или „славни убийства“ (звучи ми по-яко на английски). След като стабилно е напълнил гръдния кош на някой демон с олово, нашият надрусан с тестостерон DOOM Dude хваща долното и горното чене на изчадието и дърпа с изключителна сила: много приятен, хрущящ звук съпътства разделението на устната кухина. Тези брутални, кървави убийства са неизменна част от играта и добавят усещането за сила, лудост и шуртящи червеникави течности.

Преди да си помислите „е сигурно бързо ще омръзнат“, смело смея да отбележа, че всеки демон има богат набор от тези финишър анимации, и самото разнообразие на демоните води до редки повторения. Пък и често ще взривявате голяма част от изчадията, като няма да се достига до близки месести прегръдки.

Класическият DOOM е известен с метъл музиката си, прилягаща перфектно на бруталните убийства. В DOOM музиката не остава по-назад. Саундтракът на играта е изпълнен с индустриален метъл и допринася напълно за адренализирането на кръвта в тялото. Демоните и изчадията издават автентични звуци, както с движенията си, така и докато замазвате стените с органите им. Всяко от оръжията стреля, както се очаква, и всеки предмет реагира подобаващо. Цялостната атмосфера на играта е перфектно допълваща се и рядко има моменти, в които не хвърчат топки кръв из екрана.

С добра воля и достатъчно свободно време, DOOM може да се превърти за един уикенд.

doom5.jpg

Кръв! Тестостерон! Ад!

Когато бях млад, имаше хубави игри: само стреляш, гледаш как валят кръв и незнайни части от тялото, и се радваш. А сега децата не знаят какво да играят – някакви си нива, постижения, точки, едно и също гонене по една и съща карта... Къде отидоха добрите стари шутъри като Дум, Вулфещайн и Медъл ъф Онър?

... Какво? Има нов DOOM, а последният Wolfenstein е приличен?! Но Medal of Honor е по-мъртъв от котка на Манджа стрийт в Студентски? Е, не може всичко да е перфектно... Не ми казвайте, че отново се опитват да превърнат DOOM в тъмен и скучен хорър... Не?

doom3.jpg

Господ се надигна от Ада и ни донесе кървищата, които заслужаваме!

DOOM (2016) е жив! Само в тези 3 думи има толкова ирония ("doom" (англ.) се превежда като "гибел"), че започвам сам да се отвращавам от себе си. За сметка на това, пичовете от id Software решиха да възвърнат толкова рязко класиката, че даже не се и опитаха да променят името. Защо да слагат някакво окончание като „Очите на злото“, „Големи оръжия за големи хора“ или „Артрит“, когато една-единствена думичка е достатъчна, за да възбуди най-опасните демони у хората. И за радост на всички, новият DOOM е изключително забавен, пропит с кръв, черва, мозъци и разнообразни, неописуемо деформирани крайници.

doom1.jpg

Играта започва веднага – без 10-минутни кътсцени, без някакви си там tutorial-и, без капчица диалог. DOOM войникът (хм-м-м, това звучи странно, ще го наричам DOOM Dude) се събужда, размазва един череп в каменната маса, върху която лежи, хваща един пистолет и... започва. Само за тези 5 секунди, историята вече е налице и играчът е готов за всичко.

Интересен факт: ако човек мно-о-о-ого се концентрира, може да забележи, че всъщност има история в играта! Не че това изобщо засяга DOOM Dude; всеки път, когато историята се опита да подаде главата си, той с неподражим финес я изтласква обратно в черупката ѝ. Човекът не е тук за детски историйки и скучни монолози. Дай му пистолет и пушка тип “помпа” и гледай колко лесно левият крак отлита и заживява самостоятелен живот.

doom1.jpg

А сега нека по-сериозно погледнем геймплея. DOOM използва класическата формула на оригинала за основа и надгражда върху ѝ - без да си пречат взаимно. Няма нужда от реалистично носене на 2 оръжия, DOOM Dude има достатъчно място в задния си джоб, за да побере всички представени пред него боеприпаси. Намираш се в дебрите на Ада? Естествено, че има 8мм куршуми на земята. Освен че стандартните елементи са тук (не са забравени и трицветните карти-ключове), DOOM добавя и няколко нови модерни допълнения към геймплея:

  • Въведена е система за подобряване на оръжията и на металния костюм на DOOM Dude;
  • Търсенето на скрити местенца става по-полезно, тъй като добавя приятни бонуси към репертоара на героя;
  • Намирането на някои от скритите DOOM Dude кукли (не са кукли, а екшън фигурки!) е едновременно забавно и интересно, тъй като така отключваш модели на някои от многобройните демони. Не си ли искал да погледнеш отблизо колко детайлен е езикът на летящата топка месо (т.нар. какодемон)?

doom4.jpg

Гореспоменатите подобрения върху оръжията и костюма по никакъв начин не са задължителни. Тези за оръжията се отключват чрез убиване на демони (ай, стига бе!), а тези за костюма са най-често разпилени по основния път на прогресия из нивата; не са ограничен ресурс. Влиянието на тези подобрения по никакъв начин не правят играта прекалено лесна и не се бъркат във формулата "оръжие – куршум – глава – кръв".

„Изпитанията на руните“ (Rune Trials) – които отвеждат играча в малка арена с определени правила, нещо като мини-предизвикателство – бележат една от по-забележителните добавки към играта. След превъзмогването на едно такова изпитание се отключва бонус за играча, който може потенциално да промени начина на игра. Всеки от бонусите е влиятелен, а промените в играта не са от типа „вече не стреляй, а гушкай демоните до смърт“, а по-скоро „стреляй в главата и ще валят куршуми от черепите им“.

doom2.jpg

И като говорим за промени, не мога да не спомена най-доминиращата и същевременно изключително приятна такава – Glory Kills или „славни убийства“ (звучи ми по-яко на английски). След като стабилно е напълнил гръдния кош на някой демон с олово, нашият надрусан с тестостерон DOOM Dude хваща долното и горното чене на изчадието и дърпа с изключителна сила: много приятен, хрущящ звук съпътства разделението на устната кухина. Тези брутални, кървави убийства са неизменна част от играта и добавят усещането за сила, лудост и шуртящи червеникави течности.

Преди да си помислите „е сигурно бързо ще омръзнат“, смело смея да отбележа, че всеки демон има богат набор от тези финишър анимации, и самото разнообразие на демоните води до редки повторения. Пък и често ще взривявате голяма част от изчадията, като няма да се достига до близки месести прегръдки.

Класическият DOOM е известен с метъл музиката си, прилягаща перфектно на бруталните убийства. В DOOM музиката не остава по-назад. Саундтракът на играта е изпълнен с индустриален метъл и допринася напълно за адренализирането на кръвта в тялото. Демоните и изчадията издават автентични звуци, както с движенията си, така и докато замазвате стените с органите им. Всяко от оръжията стреля, както се очаква, и всеки предмет реагира подобаващо. Цялостната атмосфера на играта е перфектно допълваща се и рядко има моменти, в които не хвърчат топки кръв из екрана.

С добра воля и достатъчно свободно време, DOOM може да се превърти за един уикенд.

doom5.jpg
6.0
История

Единственият минус на играта е липсата на интересна история. Може да се приеме като аргумент, че на никого не му пука за история в DOOM игра... та то даже и главният герой я игнорира! Но нека оставим за малко адреналина. Самата история, когато внимателно я следим, е скучна и кратка. Геймплейът е шарен и интересен, но след падането на кървавите кулиси, човек остава с желание за още. И мултиплейърът не успява да задоволи това желание.

10.0
Геймплей

Изключително приятна шутър игра с повдигащи настроението анимации, изобилие от гадинки и познати на всеки ветеран в жанра тактики. “Стреляй в главата и гледай кървища” е отново на мода.

9.0
Озвучение

Mузиката допълва кръвопролитието перфектно, като всяка голяма битка облива с тестостерон играча посредством силно надъхваща атмосфера. Саундтракът е качен в YouTube, перфектен е за тренировка или готвене (с месо).

9.0
Графика

Играта е изпипана до съвършенство - новото поколение графика доказва възможностите си. Меките неща изглеждат меки, твърдите се чупят подобаващо и всичко е прилично осветено, за да не се чудим дали убихме или само наранихме неописуемата гадинка пред нас.

8.5
Крайна оценка

Играта е изключително забавна, бърза и динамична. Въпреки че има сравнително кратка самостоятелна кампания, разновидните локации, обиколките из Ада и Марс, както и красивите убийства, съпоставими с произведения на изкуството, компенсират за недостатъците.

Хванала ли те е музата? Сърбят те пръстите, а думите бълбукат върху езика ти? Пиши ни с идея или с готов материал!