Нощен режим
Дневен режим

Има ли граници пред това, което правиш за някого, когото обичаш? Има ли пресечна точка, отвъд която мирът на множеството невинни тежи повече от единствен, но любим човек? Или казано най-просто, може ли целта наистина да оправдае средствата? Тихият размисъл сред спираща дъха природа е скритата сила на Shadow of the Colossus, и сега имаме шанса да я изпитаме наново – вдъхната с нов живот на съвременната PlayStation 4 платформа.

Въпреки че издава само три заглавия за почти две десетилетия, почеркът на Фумито Уеда е лесно разпознаваем: в неговата работа има една стилна пестеливост, майсторство с празнотата, неизказаното и тихите моменти. В активните им години, неговото студио Team Ico сякаш се забавляваше само да скицира примамливи светове, които да запълваме със собственото си въображение. Трите заглавия, направени в креативното царуване на Уеда – Ico, Shadow of the Colossus и The Last Guardian – споделят подхода на окастрената експозиция, която оставя личната интерпретация и житейски опит да довършат изреченията. А именно „средната“ рожба, окичената с лаври и признания Shadow of the Colossus, носи най-много от предимствата и най-малко от недостатъците на този дизайнерски маниер. Това е и причината да имаме лукса да ѝ се насладим за трети път, далеч след оригиналния дебют от 2005 и HD ремастъра от 2011.

Знаете ли, че? Bluepoint Games са студио, което се фокусира върху ремастъри и римейкове. От 2010 насам, те са отговорни за множество такива проекти от високо равнище за PlayStation платформата, включително колекциите за God of War, Metal Gear Solid и Uncharted, а също и индивидуалните обновявания на Flower, Gravity Rush и Shadow of the Colossus. По-рано тази година обявиха, че вече работят по нов и още по-амбициозен римейк, но не споделиха името му.

Поемате ролята на непокорния млад Скиталец (Wander), отправил се дълбоко в тъй наречените Забранени Земи върху предания си кон Агро. Пренасяте безжизненото тяло на Моно – момиче, по собствените думи на Скиталеца, „прокълнато от съдбата“. Дълбоко в сърцето на тази тайнствена територия, сред окъпан в слънчеви отблясъци Храм, безплътния глас на Дормин обещава да върне живота ѝ – в замяна на живота на шестнадесет Колоса, разпръснати из тези земи. Героят дава своето безпрекословно съгласие и поема по пътя на привидно благородната задача, върху която сянката на съмнението се разстила с всеки посечен гигант.


Макар да остава неизречена, има нарастващо осезаема поквара във вашите действия в Shadow of the Colossus. Влиянието ѝ се засилва не само в на екрана, но и в ума ви, колкото по-надълбоко нагазвате в убийственото си пътешествие. Стои ли правда зад вашия поход, или чист егоизъм? Дали всестранният глас, който ви направлява е находчиво божество или демон, търсещ свобода от оковите си? Погледнато от метаигрова гледна точка, опитва ли се Shadow of the Colossus да ни каже нещо за насилието във игрите като цяло?


Независимо от вашето гледище по горните въпроси, неизбежно ще забележите, че колосите не са съвсем враждебни към Скиталеца; повечето от тях се бият с неохота и в самозащита, опитвайки се най-вече да ви отпъдят, а дори и по-агресивните от тях просто реагират на смутения им покой. Наместо възхвалите и триумфалните фанфари, с които сме свикнали да ни обсипват игрите при победа, битките в Shadow of the Colossus завършват в глуха тъга. И подобно на прогреса в играта, който идва единствено през сгромолясването на колос след колос, така и вашето доверие в чистотата на Скиталеца рухва парче по парче. Значимите поврати се случва в двата края на историята, чиято развръзка оставям да откриете сами. Но мога да обещая едно – ще бъде едно отрезвяващо взиране в дълбините на човешката същност, предадено с една шепа думи.


Въпреки че Bluehole безспорно са останали верни на всяка дизайнерска концепция на оригинала е важно да се отбележи, че за разлика от HD ремастъра от 2011, Shadow of the Colossus от 2018 е цялостно претворяване на играта. Придружено с подобаващата му цена, това естествено води със себе си целият изпипан детайл, текстуриране и полигонова мощ, които предполага една игра от висок клас в тази година. Тъкмо заради смайващите усилия, хвърлени тук съм изкушен да твърдя, че едва сега е реализирана първоначалната визия за играта – с разкошни гледки на всеки хоризонт, заместващи мъгливите и груби абстракции на издъхващия още в 2005 PS2 хардуер.

Опасни ридове обгръщат като мантия исполински каньони, отвеждайки ви в тучни гори, и отгръщайки техните гъсти клони откривате монументално езеро, чисто като огледало; а винаги на хоризонта, пустинята се мержелее омайно, забулена в пясъчни бури. Ако други студия не биха се посвенили да превърнат гореописаното в статични декори, които да допълнят простичкия геймплей, то Team Ico правят от Забранените Земи напълно проходима природна наслада, в която да се потопим – а претворена от Bluepoint, тя никога не е изглеждала по-добре.

Навремето обезлюденият обграждащ ви свят е бил следствие на технологичните ограничения, но десетилетие и половина по-късно той се превръща в средство за уединение и размисъл. Светът на играта е толкова самотен, че контрастира рязко с пренаситените от активност игри с отворен свят на новото поколение. Може би заради това е неминуемо усещането, че ни е даден нов поглед към предшественик на walking sim жанра, един неволен предвестник на тяхната последваща популярност. Почти фотореалистичният детайл на обстановката прави чудеса за преживяването – със солидни 30 кадъра в секунда за стандартния PS4 и 60 за PS4 Pro, плюс допълнителната опция за по-висока резолюция (включително 4K) на 30 FPS за по-новия конзолен вариант.

Колкото и да е изящна, дори природната картина отстъпва пред вдъхнатите живот произведения на изкуството, което представляват самите колоси. Някои от тях използват хуманоидни форми – тромави караконджули, или горило-подобни силуети; други са подчинени на приютилите ги ареали, черпейки вдъхновение от птичия или подводния свят; трети пък са първобитни, животински интерпретации на бикове и гущери. Независимо от своята форма, всеки масивен потомък на Забранените Земи е свидетелство за необузданото въображение на своите Team Ico автори и Bluepoint пресъздатели: една пресечна точка между живо същество и архитектурно чудо.

Геният е вплетен в самите им фигури, тъй като всеки от тях представлява своеобразно ниво във видеоигра, което да изследвате – отчаяно катерейки се по техните крайници, шарейки по телата им в търсене на слабост, от която да се възползвате, и вкопчвайки се с цената на живота си, докато те се опитват да премахнат болезненото ви присъствие. Инстинктивната гордост от тяхното неминуемо падение се притъпява от мрака, бликащ от раните им – и е задушена напълно към момента, в който нанасяте зловещо безшумния финален удар. И тъй като имаме късмета да ги преживеем в 2018, наместо да протакат екранното си присъствие заради измъчения framerate на заглавие изпреварило времето си, тези битки остават където им е мястото: като един меланхоличен спомен, последвал технически безупречна бойна сцена. Всичко е съпроводено, разбира се, с придобилата статут на класика оркестрация на Коу Отани, чиито композиции си играят със струните в сърцето ви и неусетно подчертават случващото се на екрана.

Разбираемо за една предана на оригинала преработка, формулата на Shadow of the Colossus остава непокътната: един своеобразен boss rush-змей, прикачен към тяло на неподправен изследователски дух. За да разчупят поне малко калъпа на оригинала – а и за да окуражат разкриването на всяко кътче по картата – Bluepoint включват и нова, тайна колекция от „златни монети“ пръснати из света. Във всички други аспекти, геймплеят е подпечатан с минимализма на Уеда, който те представя и насочва от един колос към друг в предначертана нишка. Дискретният шаблон придава удобна, почти линейна рамка на лишеният от пътища и фауна малък свят.

Битките с благородните зверове на Забранените Земи са кулминацията на преживяването; многоетапни начинания, които са по-близки до решаването на пъзел, отколкото кървава баня. Безцелната сеч по непробиваемите крайници на голиатите би била безплодна – необходимо е да търсите уязвимите им места, озарени от енигматичния ви меч. Някои от слабостите са на предвидими места, като главата или стомаха, но други не. Често са и повече от една. Изкачването чрез всеки удобен ъгъл и издатина, стрък на тяхната козина или коса, или дори използването на архитектурните им орнаменти – изобщо, експлоатацията на всяко несъвършенство на древните им тела – стои в основата на вашия контрол над Скиталеца. Ала силата на хвата е ограничена от издръжливостта на героя, и правилното редуване на катерене, почивка и отмерени удари дикутва успеха ви. Във ваша помощ идва добре дошлата ревизия на контролите в играта към по-удобни такива, включително опции сами да ги пренастроите или дори да се върнете към противоречивата схема на оригинала.

Допълнителните опции не спират само в настройките по контролера. Bluepoint добавят и богат набор графични филтри, фото режим и възможности за местене на елементите от интерфейса, позволявайки фина настройка на един от най важните аспекти на играта – визуалния – изцяло по ваш вкус. Играта също може да се приспособи към вашите геймърски умения, включвайки нова Easy опция към оригиналните Normal и Hard трудности. Моята препоръка е да не започвате под Normal, ако имате дори минимален опит с видеоигри.

Под бляскавата модерна повърхност все пак се забелязват някои от недодяланостите на стария гейм дизайн – но подобно на несъвършенствата, които придават красота на истинския диамант, те не отнемат от преживяването. Всъщност, може би дори прибавят към него. Тук-там капризните камера, контроли над ездата или система на захващане могат да се възприемат или като изнервяща пречка, или като метод да се предадат трескавите „Давид и Голиат“ битки с цялата им френетичност. Каквото и да решите по въпроса обаче, тези редки прояви могат щедро да бъдат простени като необходимите чудатости за един верен римейк.


Има едно уникално безвремие в начина, по който е конструиран Shadow of the Colossus – заради подобната на басня история, семплата устойчивост на неговите механики, и неутолимата ни жажда за красиви гледки – и именно тези елементи го правят достойно творение, към което индустрията се връща с всяко конзолно поколение, с всеки значим хардуерен напредък. По свой начин, играта ярко наподобява най-добрите приказки на човечеството, които надживяват медиум след медиум, и израстват с всяко преразказване. Вероятно е защото Shadow of the Colossus предава конфликта между страстта и покоя, двубой стар като света, чрез сблъсъка на човека и миролюбивите колоси. Този урок е колкото универсален, толкова и личен, и всеки си дължи преживяването му – в точка от живота и издание по избор. Последното такова излезе на 6 Февруари, на цена от 80 лв, ексклузивно за PlayStation 4.


Нощен режим
Дневен режим

Има ли граници пред това, което правиш за някого, когото обичаш? Има ли пресечна точка, отвъд която мирът на множеството невинни тежи повече от единствен, но любим човек? Или казано най-просто, може ли целта наистина да оправдае средствата? Тихият размисъл сред спираща дъха природа е скритата сила на Shadow of the Colossus, и сега имаме шанса да я изпитаме наново – вдъхната с нов живот на съвременната PlayStation 4 платформа.

Въпреки че издава само три заглавия за почти две десетилетия, почеркът на Фумито Уеда е лесно разпознаваем: в неговата работа има една стилна пестеливост, майсторство с празнотата, неизказаното и тихите моменти. В активните им години, неговото студио Team Ico сякаш се забавляваше само да скицира примамливи светове, които да запълваме със собственото си въображение. Трите заглавия, направени в креативното царуване на Уеда – Ico, Shadow of the Colossus и The Last Guardian – споделят подхода на окастрената експозиция, която оставя личната интерпретация и житейски опит да довършат изреченията. А именно „средната“ рожба, окичената с лаври и признания Shadow of the Colossus, носи най-много от предимствата и най-малко от недостатъците на този дизайнерски маниер. Това е и причината да имаме лукса да ѝ се насладим за трети път, далеч след оригиналния дебют от 2005 и HD ремастъра от 2011.

Знаете ли, че? Bluepoint Games са студио, което се фокусира върху ремастъри и римейкове. От 2010 насам, те са отговорни за множество такива проекти от високо равнище за PlayStation платформата, включително колекциите за God of War, Metal Gear Solid и Uncharted, а също и индивидуалните обновявания на Flower, Gravity Rush и Shadow of the Colossus. По-рано тази година обявиха, че вече работят по нов и още по-амбициозен римейк, но не споделиха името му.

Поемате ролята на непокорния млад Скиталец (Wander), отправил се дълбоко в тъй наречените Забранени Земи върху предания си кон Агро. Пренасяте безжизненото тяло на Моно – момиче, по собствените думи на Скиталеца, „прокълнато от съдбата“. Дълбоко в сърцето на тази тайнствена територия, сред окъпан в слънчеви отблясъци Храм, безплътния глас на Дормин обещава да върне живота ѝ – в замяна на живота на шестнадесет Колоса, разпръснати из тези земи. Героят дава своето безпрекословно съгласие и поема по пътя на привидно благородната задача, върху която сянката на съмнението се разстила с всеки посечен гигант.


Макар да остава неизречена, има нарастващо осезаема поквара във вашите действия в Shadow of the Colossus. Влиянието ѝ се засилва не само в на екрана, но и в ума ви, колкото по-надълбоко нагазвате в убийственото си пътешествие. Стои ли правда зад вашия поход, или чист егоизъм? Дали всестранният глас, който ви направлява е находчиво божество или демон, търсещ свобода от оковите си? Погледнато от метаигрова гледна точка, опитва ли се Shadow of the Colossus да ни каже нещо за насилието във игрите като цяло?


Независимо от вашето гледище по горните въпроси, неизбежно ще забележите, че колосите не са съвсем враждебни към Скиталеца; повечето от тях се бият с неохота и в самозащита, опитвайки се най-вече да ви отпъдят, а дори и по-агресивните от тях просто реагират на смутения им покой. Наместо възхвалите и триумфалните фанфари, с които сме свикнали да ни обсипват игрите при победа, битките в Shadow of the Colossus завършват в глуха тъга. И подобно на прогреса в играта, който идва единствено през сгромолясването на колос след колос, така и вашето доверие в чистотата на Скиталеца рухва парче по парче. Значимите поврати се случва в двата края на историята, чиято развръзка оставям да откриете сами. Но мога да обещая едно – ще бъде едно отрезвяващо взиране в дълбините на човешката същност, предадено с една шепа думи.


Въпреки че Bluehole безспорно са останали верни на всяка дизайнерска концепция на оригинала е важно да се отбележи, че за разлика от HD ремастъра от 2011, Shadow of the Colossus от 2018 е цялостно претворяване на играта. Придружено с подобаващата му цена, това естествено води със себе си целият изпипан детайл, текстуриране и полигонова мощ, които предполага една игра от висок клас в тази година. Тъкмо заради смайващите усилия, хвърлени тук съм изкушен да твърдя, че едва сега е реализирана първоначалната визия за играта – с разкошни гледки на всеки хоризонт, заместващи мъгливите и груби абстракции на издъхващия още в 2005 PS2 хардуер.

Опасни ридове обгръщат като мантия исполински каньони, отвеждайки ви в тучни гори, и отгръщайки техните гъсти клони откривате монументално езеро, чисто като огледало; а винаги на хоризонта, пустинята се мержелее омайно, забулена в пясъчни бури. Ако други студия не биха се посвенили да превърнат гореописаното в статични декори, които да допълнят простичкия геймплей, то Team Ico правят от Забранените Земи напълно проходима природна наслада, в която да се потопим – а претворена от Bluepoint, тя никога не е изглеждала по-добре.

Навремето обезлюденият обграждащ ви свят е бил следствие на технологичните ограничения, но десетилетие и половина по-късно той се превръща в средство за уединение и размисъл. Светът на играта е толкова самотен, че контрастира рязко с пренаситените от активност игри с отворен свят на новото поколение. Може би заради това е неминуемо усещането, че ни е даден нов поглед към предшественик на walking sim жанра, един неволен предвестник на тяхната последваща популярност. Почти фотореалистичният детайл на обстановката прави чудеса за преживяването – със солидни 30 кадъра в секунда за стандартния PS4 и 60 за PS4 Pro, плюс допълнителната опция за по-висока резолюция (включително 4K) на 30 FPS за по-новия конзолен вариант.

Колкото и да е изящна, дори природната картина отстъпва пред вдъхнатите живот произведения на изкуството, което представляват самите колоси. Някои от тях използват хуманоидни форми – тромави караконджули, или горило-подобни силуети; други са подчинени на приютилите ги ареали, черпейки вдъхновение от птичия или подводния свят; трети пък са първобитни, животински интерпретации на бикове и гущери. Независимо от своята форма, всеки масивен потомък на Забранените Земи е свидетелство за необузданото въображение на своите Team Ico автори и Bluepoint пресъздатели: една пресечна точка между живо същество и архитектурно чудо.

Геният е вплетен в самите им фигури, тъй като всеки от тях представлява своеобразно ниво във видеоигра, което да изследвате – отчаяно катерейки се по техните крайници, шарейки по телата им в търсене на слабост, от която да се възползвате, и вкопчвайки се с цената на живота си, докато те се опитват да премахнат болезненото ви присъствие. Инстинктивната гордост от тяхното неминуемо падение се притъпява от мрака, бликащ от раните им – и е задушена напълно към момента, в който нанасяте зловещо безшумния финален удар. И тъй като имаме късмета да ги преживеем в 2018, наместо да протакат екранното си присъствие заради измъчения framerate на заглавие изпреварило времето си, тези битки остават където им е мястото: като един меланхоличен спомен, последвал технически безупречна бойна сцена. Всичко е съпроводено, разбира се, с придобилата статут на класика оркестрация на Коу Отани, чиито композиции си играят със струните в сърцето ви и неусетно подчертават случващото се на екрана.

Разбираемо за една предана на оригинала преработка, формулата на Shadow of the Colossus остава непокътната: един своеобразен boss rush-змей, прикачен към тяло на неподправен изследователски дух. За да разчупят поне малко калъпа на оригинала – а и за да окуражат разкриването на всяко кътче по картата – Bluepoint включват и нова, тайна колекция от „златни монети“ пръснати из света. Във всички други аспекти, геймплеят е подпечатан с минимализма на Уеда, който те представя и насочва от един колос към друг в предначертана нишка. Дискретният шаблон придава удобна, почти линейна рамка на лишеният от пътища и фауна малък свят.

Битките с благородните зверове на Забранените Земи са кулминацията на преживяването; многоетапни начинания, които са по-близки до решаването на пъзел, отколкото кървава баня. Безцелната сеч по непробиваемите крайници на голиатите би била безплодна – необходимо е да търсите уязвимите им места, озарени от енигматичния ви меч. Някои от слабостите са на предвидими места, като главата или стомаха, но други не. Често са и повече от една. Изкачването чрез всеки удобен ъгъл и издатина, стрък на тяхната козина или коса, или дори използването на архитектурните им орнаменти – изобщо, експлоатацията на всяко несъвършенство на древните им тела – стои в основата на вашия контрол над Скиталеца. Ала силата на хвата е ограничена от издръжливостта на героя, и правилното редуване на катерене, почивка и отмерени удари дикутва успеха ви. Във ваша помощ идва добре дошлата ревизия на контролите в играта към по-удобни такива, включително опции сами да ги пренастроите или дори да се върнете към противоречивата схема на оригинала.

Допълнителните опции не спират само в настройките по контролера. Bluepoint добавят и богат набор графични филтри, фото режим и възможности за местене на елементите от интерфейса, позволявайки фина настройка на един от най важните аспекти на играта – визуалния – изцяло по ваш вкус. Играта също може да се приспособи към вашите геймърски умения, включвайки нова Easy опция към оригиналните Normal и Hard трудности. Моята препоръка е да не започвате под Normal, ако имате дори минимален опит с видеоигри.

Под бляскавата модерна повърхност все пак се забелязват някои от недодяланостите на стария гейм дизайн – но подобно на несъвършенствата, които придават красота на истинския диамант, те не отнемат от преживяването. Всъщност, може би дори прибавят към него. Тук-там капризните камера, контроли над ездата или система на захващане могат да се възприемат или като изнервяща пречка, или като метод да се предадат трескавите „Давид и Голиат“ битки с цялата им френетичност. Каквото и да решите по въпроса обаче, тези редки прояви могат щедро да бъдат простени като необходимите чудатости за един верен римейк.


Има едно уникално безвремие в начина, по който е конструиран Shadow of the Colossus – заради подобната на басня история, семплата устойчивост на неговите механики, и неутолимата ни жажда за красиви гледки – и именно тези елементи го правят достойно творение, към което индустрията се връща с всяко конзолно поколение, с всеки значим хардуерен напредък. По свой начин, играта ярко наподобява най-добрите приказки на човечеството, които надживяват медиум след медиум, и израстват с всяко преразказване. Вероятно е защото Shadow of the Colossus предава конфликта между страстта и покоя, двубой стар като света, чрез сблъсъка на човека и миролюбивите колоси. Този урок е колкото универсален, толкова и личен, и всеки си дължи преживяването му – в точка от живота и издание по избор. Последното такова излезе на 6 Февруари, на цена от 80 лв, ексклузивно за PlayStation 4.


История

Геймплей

Озвучение

Графика

Крайна оценка

Хванала ли те е музата? Сърбят те пръстите, а думите бълбукат върху езика ти? Пиши ни с идея или с готов материал!

Shadow of the Colossus

озвучение
Графика
КРАЙНА ОЦЕНКА
ИСТОРИЯ
Геймплей

Има ли граници пред това, което правиш за някого, когото обичаш? Има ли пресечна точка, отвъд която мирът на множеството невинни тежи повече от единствен, но любим човек? Или казано най-просто, може ли целта наистина да оправдае средствата? Тихият размисъл сред спираща дъха природа е скритата сила на Shadow of the Colossus, и сега имаме шанса да я изпитаме наново – вдъхната с нов живот на съвременната PlayStation 4 платформа.

Въпреки че издава само три заглавия за почти две десетилетия, почеркът на Фумито Уеда е лесно разпознаваем: в неговата работа има една стилна пестеливост, майсторство с празнотата, неизказаното и тихите моменти. В активните им години, неговото студио Team Ico сякаш се забавляваше само да скицира примамливи светове, които да запълваме със собственото си въображение. Трите заглавия, направени в креативното царуване на Уеда – Ico, Shadow of the Colossus и The Last Guardian – споделят подхода на окастрената експозиция, която оставя личната интерпретация и житейски опит да довършат изреченията. А именно „средната“ рожба, окичената с лаври и признания Shadow of the Colossus, носи най-много от предимствата и най-малко от недостатъците на този дизайнерски маниер. Това е и причината да имаме лукса да ѝ се насладим за трети път, далеч след оригиналния дебют от 2005 и HD ремастъра от 2011.

Знаете ли, че? Bluepoint Games са студио, което се фокусира върху ремастъри и римейкове. От 2010 насам, те са отговорни за множество такива проекти от високо равнище за PlayStation платформата, включително колекциите за God of War, Metal Gear Solid и Uncharted, а също и индивидуалните обновявания на Flower, Gravity Rush и Shadow of the Colossus. По-рано тази година обявиха, че вече работят по нов и още по-амбициозен римейк, но не споделиха името му.

Поемате ролята на непокорния млад Скиталец (Wander), отправил се дълбоко в тъй наречените Забранени Земи върху предания си кон Агро. Пренасяте безжизненото тяло на Моно – момиче, по собствените думи на Скиталеца, „прокълнато от съдбата“. Дълбоко в сърцето на тази тайнствена територия, сред окъпан в слънчеви отблясъци Храм, безплътния глас на Дормин обещава да върне живота ѝ – в замяна на живота на шестнадесет Колоса, разпръснати из тези земи. Героят дава своето безпрекословно съгласие и поема по пътя на привидно благородната задача, върху която сянката на съмнението се разстила с всеки посечен гигант.


Макар да остава неизречена, има нарастващо осезаема поквара във вашите действия в Shadow of the Colossus. Влиянието ѝ се засилва не само в на екрана, но и в ума ви, колкото по-надълбоко нагазвате в убийственото си пътешествие. Стои ли правда зад вашия поход, или чист егоизъм? Дали всестранният глас, който ви направлява е находчиво божество или демон, търсещ свобода от оковите си? Погледнато от метаигрова гледна точка, опитва ли се Shadow of the Colossus да ни каже нещо за насилието във игрите като цяло?


Независимо от вашето гледище по горните въпроси, неизбежно ще забележите, че колосите не са съвсем враждебни към Скиталеца; повечето от тях се бият с неохота и в самозащита, опитвайки се най-вече да ви отпъдят, а дори и по-агресивните от тях просто реагират на смутения им покой. Наместо възхвалите и триумфалните фанфари, с които сме свикнали да ни обсипват игрите при победа, битките в Shadow of the Colossus завършват в глуха тъга. И подобно на прогреса в играта, който идва единствено през сгромолясването на колос след колос, така и вашето доверие в чистотата на Скиталеца рухва парче по парче. Значимите поврати се случва в двата края на историята, чиято развръзка оставям да откриете сами. Но мога да обещая едно – ще бъде едно отрезвяващо взиране в дълбините на човешката същност, предадено с една шепа думи.


Въпреки че Bluehole безспорно са останали верни на всяка дизайнерска концепция на оригинала е важно да се отбележи, че за разлика от HD ремастъра от 2011, Shadow of the Colossus от 2018 е цялостно претворяване на играта. Придружено с подобаващата му цена, това естествено води със себе си целият изпипан детайл, текстуриране и полигонова мощ, които предполага една игра от висок клас в тази година. Тъкмо заради смайващите усилия, хвърлени тук съм изкушен да твърдя, че едва сега е реализирана първоначалната визия за играта – с разкошни гледки на всеки хоризонт, заместващи мъгливите и груби абстракции на издъхващия още в 2005 PS2 хардуер.

Опасни ридове обгръщат като мантия исполински каньони, отвеждайки ви в тучни гори, и отгръщайки техните гъсти клони откривате монументално езеро, чисто като огледало; а винаги на хоризонта, пустинята се мержелее омайно, забулена в пясъчни бури. Ако други студия не биха се посвенили да превърнат гореописаното в статични декори, които да допълнят простичкия геймплей, то Team Ico правят от Забранените Земи напълно проходима природна наслада, в която да се потопим – а претворена от Bluepoint, тя никога не е изглеждала по-добре.

Навремето обезлюденият обграждащ ви свят е бил следствие на технологичните ограничения, но десетилетие и половина по-късно той се превръща в средство за уединение и размисъл. Светът на играта е толкова самотен, че контрастира рязко с пренаситените от активност игри с отворен свят на новото поколение. Може би заради това е неминуемо усещането, че ни е даден нов поглед към предшественик на walking sim жанра, един неволен предвестник на тяхната последваща популярност. Почти фотореалистичният детайл на обстановката прави чудеса за преживяването – със солидни 30 кадъра в секунда за стандартния PS4 и 60 за PS4 Pro, плюс допълнителната опция за по-висока резолюция (включително 4K) на 30 FPS за по-новия конзолен вариант.

Колкото и да е изящна, дори природната картина отстъпва пред вдъхнатите живот произведения на изкуството, което представляват самите колоси. Някои от тях използват хуманоидни форми – тромави караконджули, или горило-подобни силуети; други са подчинени на приютилите ги ареали, черпейки вдъхновение от птичия или подводния свят; трети пък са първобитни, животински интерпретации на бикове и гущери. Независимо от своята форма, всеки масивен потомък на Забранените Земи е свидетелство за необузданото въображение на своите Team Ico автори и Bluepoint пресъздатели: една пресечна точка между живо същество и архитектурно чудо.

Геният е вплетен в самите им фигури, тъй като всеки от тях представлява своеобразно ниво във видеоигра, което да изследвате – отчаяно катерейки се по техните крайници, шарейки по телата им в търсене на слабост, от която да се възползвате, и вкопчвайки се с цената на живота си, докато те се опитват да премахнат болезненото ви присъствие. Инстинктивната гордост от тяхното неминуемо падение се притъпява от мрака, бликащ от раните им – и е задушена напълно към момента, в който нанасяте зловещо безшумния финален удар. И тъй като имаме късмета да ги преживеем в 2018, наместо да протакат екранното си присъствие заради измъчения framerate на заглавие изпреварило времето си, тези битки остават където им е мястото: като един меланхоличен спомен, последвал технически безупречна бойна сцена. Всичко е съпроводено, разбира се, с придобилата статут на класика оркестрация на Коу Отани, чиито композиции си играят със струните в сърцето ви и неусетно подчертават случващото се на екрана.

Разбираемо за една предана на оригинала преработка, формулата на Shadow of the Colossus остава непокътната: един своеобразен boss rush-змей, прикачен към тяло на неподправен изследователски дух. За да разчупят поне малко калъпа на оригинала – а и за да окуражат разкриването на всяко кътче по картата – Bluepoint включват и нова, тайна колекция от „златни монети“ пръснати из света. Във всички други аспекти, геймплеят е подпечатан с минимализма на Уеда, който те представя и насочва от един колос към друг в предначертана нишка. Дискретният шаблон придава удобна, почти линейна рамка на лишеният от пътища и фауна малък свят.

Битките с благородните зверове на Забранените Земи са кулминацията на преживяването; многоетапни начинания, които са по-близки до решаването на пъзел, отколкото кървава баня. Безцелната сеч по непробиваемите крайници на голиатите би била безплодна – необходимо е да търсите уязвимите им места, озарени от енигматичния ви меч. Някои от слабостите са на предвидими места, като главата или стомаха, но други не. Често са и повече от една. Изкачването чрез всеки удобен ъгъл и издатина, стрък на тяхната козина или коса, или дори използването на архитектурните им орнаменти – изобщо, експлоатацията на всяко несъвършенство на древните им тела – стои в основата на вашия контрол над Скиталеца. Ала силата на хвата е ограничена от издръжливостта на героя, и правилното редуване на катерене, почивка и отмерени удари дикутва успеха ви. Във ваша помощ идва добре дошлата ревизия на контролите в играта към по-удобни такива, включително опции сами да ги пренастроите или дори да се върнете към противоречивата схема на оригинала.

Допълнителните опции не спират само в настройките по контролера. Bluepoint добавят и богат набор графични филтри, фото режим и възможности за местене на елементите от интерфейса, позволявайки фина настройка на един от най важните аспекти на играта – визуалния – изцяло по ваш вкус. Играта също може да се приспособи към вашите геймърски умения, включвайки нова Easy опция към оригиналните Normal и Hard трудности. Моята препоръка е да не започвате под Normal, ако имате дори минимален опит с видеоигри.

Под бляскавата модерна повърхност все пак се забелязват някои от недодяланостите на стария гейм дизайн – но подобно на несъвършенствата, които придават красота на истинския диамант, те не отнемат от преживяването. Всъщност, може би дори прибавят към него. Тук-там капризните камера, контроли над ездата или система на захващане могат да се възприемат или като изнервяща пречка, или като метод да се предадат трескавите „Давид и Голиат“ битки с цялата им френетичност. Каквото и да решите по въпроса обаче, тези редки прояви могат щедро да бъдат простени като необходимите чудатости за един верен римейк.


Има едно уникално безвремие в начина, по който е конструиран Shadow of the Colossus – заради подобната на басня история, семплата устойчивост на неговите механики, и неутолимата ни жажда за красиви гледки – и именно тези елементи го правят достойно творение, към което индустрията се връща с всяко конзолно поколение, с всеки значим хардуерен напредък. По свой начин, играта ярко наподобява най-добрите приказки на човечеството, които надживяват медиум след медиум, и израстват с всяко преразказване. Вероятно е защото Shadow of the Colossus предава конфликта между страстта и покоя, двубой стар като света, чрез сблъсъка на човека и миролюбивите колоси. Този урок е колкото универсален, толкова и личен, и всеки си дължи преживяването му – в точка от живота и издание по избор. Последното такова излезе на 6 Февруари, на цена от 80 лв, ексклузивно за PlayStation 4.


История

Геймплей

Озвучение

Графика

Крайна оценка