Начало
За нас
Магазин
НОВО
продукция
Spirit of ARX
НОВО
Стрийминг
НА ЖИВО
Подкаст
СтарКрафтика
статии
Новини
Ревюта
Мисли
социални мрежи
.svg)
Окей, окей. Знам – Diablo за телефон равно на аки-баки. Моята реакция беше същата. Все пак, сега, след като прибрах вълка зад решетките и рационалният хомо сапиенс крачи под слънцето, е време за обективност. Поглед не през оптиката на снайпер в посока челото на Blizzard, ами през лупа – защото, честно казано, това се задаваше много отдалече.
Първата игра в поредицата можеше да бъде много по-различна от това, което в крайна сметка е исторически факт. Макар че е рождението на action RPG (ARPG) жанра, Diablo I е трябвало да бъде… походова ролева игра. Технически това, което виждаш на екрана, са последователни ходове, изиграни толкова бързо и неусетно, че изглеждат като случващи се в реално време. Насилствена промяна от страна на Blizzard към екипа на Blizzard North. Друго нещо, което ще е и основата на този материал, е това, че Diablo има мултиплейър, който… пак е вкаран насила. Да, това е и рождението на Battle.net, или поне на първообраза му, но това не променя фактът, че е насилствено набутано мулти. Коронката на простотията обаче са били заплануваните разширения под формата на карти, които да си купуваш от супера. Звучи романтично – отиваш до магазина, купуваш си тесте с карти, прибираш се, отваряш и – УААААУ! – нов дънджън, – УАААААУ! – нов меч… Ама тая простотия си е чист луутбокс в зародиш.
Всичко това не прави Diablo I по-малко добра игра. Обратното – въпреки тези неща, тя е велика игра. Да, мултито е неспасяем провал, но това не е игра за много хора. Това е депресарска игра за тъмните часове на нощта, със слушалки надути на макс и изключен интернет. Основата на Diablo винаги е била грим-дарк фентъзито, в което всички и всичко са прецакани от сили, които подмятат съдбите на простосмъртните от единия джоб в другия.
Препоръчвам ти да гледаш този GDC панел с Дейвид Бревик, в който същият си излива душата по отношение на Diablo I. Освен това безсрамно си пробутвам едно мега-ретро ревю на играта. Това, което искам да запомниш от този параграф, са две неща: насилствено мулти и насилствени битки в реално време.
Една от най-великите игри на всички времена – точка. Много неща се променят. Като за начало, играта е изградена из основи с идеята, че битката ще е в реално време и че ще се играе мулти през интернет. Заради това съществува една осезаема разлика между бавният, пъплещ ужас в Diablo I и бясното кръвопролитие, помпащо адреналин в кръвта на показалеца в Diablo II.
Ако щеш вярвай, но има хора, които не признават Diablo II именно защото поема по този път на светкавично движещи се герои през широки, пълни с демони поля. Да, има дънджъни, но дори през тези тесни коридори, уж изпълнени с премеждия и стени от врагове, ти пак профучаваш като болид от Формулата. Говорейки за формули – грим-дарк фентъзито някак си губи своя чар на депресия и безсилие, когато можеш, като простосмъртен ей така да отскочиш до самия Ад и да наколиш демонягите на домашен терен. Не че има нещо лошо в това – просто е различно. Или по-точно казано: успешно различно. Визията на играта поддържа перфектно установените от единицата мотиви, даже ги доразвива по своему, премествайки действието от един прост дънджън с 16 нива в околосветско пътешествие из Sanctuary в търсене на Кармен СанДиабло (тая препратка май само аз ще си я разбера, нищо).
Естествено, мултито е мега класиката, която не е мръднала и до ден-днешен. Орязани от оригиналното съдържание на Diablo II са залите на гилдиите, където се събирате типично по ММО-вски преди да рънвате която и да е от 7-те Злини. Ако щеш сравнявай Diablo I и Diablo II като Пришълец и Пришълци, както ти дойде. Стигаме обаче до един сериозен проблем.
Да се уточним: "повърхностен" не означава "лош", но колкото и механики да наблъскаш, колкото и нови умения да вкараш, колкото и различни статистики да сложиш – в края на краищата всичко ще опре до три неща: колко бързо кликаш, колко бързо зобаш поушъни, и колко високи резисти имаш. Всичко е един омагьосан кръг на избиване на гадини за по-добър гиър, че да станеш по-силен, че да избиеш по-силни гадини, от които да ти се падне още по-добър гиър, и така ad nauseam.
Сега ще кажеш „Абре, Вълчане! Това е всяко RPG някога правено!“ Мда, но ARPG-тата обикновено дърпат всичко, ама всичко – история, играене на роля и светоградене – на заден план и изкарват на преден само този елемент на повтаряне, изграждайки така наречения „Дзен на грайнда“.
Кое беше едно от по-големите оплаквания от Diablo III? Че не можеш да разпределяш показатели у героите си. А, я ми кажи, честно, в Diablo II кой билд не спазва формулата „Strength за гиър, Dexterity за гиър, останалото във Vitality, нула в Energy”? Единствено off-meta билдовете, които не могат да изчистят нищо над нормал, а в най-добър случай стигат средата на Nightmare, но това си е тема за друг материал, който може (а може и да не) напишем заедно с колегата Deadset – зависи от това дали още ще иска да отделя мисловна дейност за тази поредица след анонса на мобилна игра.
Това, което се опитвам да кажа, е, че иновацията в този жанр е трудно постижима и рядко срещана. Той си е роден перфектен. Никой не играе Path of Exile защото е нещо ново, а защото е доброто старо, полирано до огледален блясък.
Защо мразим Diablo III? Защото предаде франчайза? Защото заключи некрото зад 30 кинта и то след излизането на цял експанжън? Мне, друго е. Сложно е. В момента на излизане на Diablo III, творците на оригинала вече бяха напуснали Blizzard преди бая време и си работеха по техни си неща (Torchlight). Трудно е да продължиш една поредица, след като основните мозъци отдавна са изтекли. Това се случи с тройката – променената визия не се хареса на никого, броните на рамената бяха копирани от World of Warcraft, а аукциона за предмети се усети повече като вдигане на ръце от страна на Blizzard да направят нещо с проблема с черния пазар за предмети – по-добре да го легализираш, а?
Нещо, което много хора, включително и аз (да, боли да си го призная), пренебрегнаха, беше искреният опит да се направи иновация в жанра. Руните позволиха да модифицираш вече съществуващи умения, което ефективно увеличава бройката им, а с наличието на поле за тяхното подреждане de la World of Warcraft се премахна момента с помпане на F1-12 като ненормален, че да сменяш уменията си на десен и ляв бутон на мишката. Всъщност, и до ден-днешен смятам, че Demon Hunter-a e най-гениалното нещо, което Blizzard са направили като ролеви елемент за класовете си чрез балансирането на „Дисциплина“ и „Омраза“ като ресурси. Пробойните обаче вече са наяве.
Жанрът ARPG просто не може да се състезава с ММО-тата, защото те имат нещо повече – дълбочина. А в свят, в който съществува Вещерът, кой нормален човек ще пусне соло RPG игра БЕЗ акцент върху историята? Не, не, не – не бързай да пишеш хейт коментари. Сложността в ARPG-тата я има, но тя не е налична в изпълнението на дадена стратегия – изпълнението винаги е, по думите на Госпожица Норазавър, клики-клики, докато накрая нищо не диша и нищо не се движи. Освен ако нямаш особен вид краста точно за този тип преживяване (а ако си поне малко емоционално инвестиран в дебилото, то ти имаш), няма как да предпочетеш Diablo пред World of Warcraft, Lineage II или която и да е MOBA на пазара. И преди да си скочил по "тези проклети милениъли с техните Фортнайтове, Доти, Лоли и т.н.", ще ти го кажа директно – никой няма да налее ресурс в нещо, освен ако не е 100% сигурен, че ще има възвръщение. Тук стигаме до конкретния въпрос:
Blizzard просто вече нямат таланта за добра Diablo игра. Самият този талант в момента е фалирал след издаването на Hob, а „духовния наследник“ на Diablo, Torchlight, в момента го цанят за някакво псевдо ММО. Светилата на жанра в момента са Path of Exile, който е шампион сам по себе си в това да наследява Diablo II-ката, и Grim Dawn, който всъщност отново е наследник на едно Титанично Приключение от време оно. Това са нишови заглавия. Те съществуват в един затворен кръг, където само хора като теб и мен, които желаят да кликат като ненормални, докато им се откачи или бутонът, или пръстът. Blizzard са вече над тези неща – те играят на голямата сцена. World of Warcraft е за всеки, StarCraft II не беше за всеки, но стана да се гледа от всеки, Hearthstone е… *нецензурни думички*, a целият Overwatch – от свят, през геймплей, до маркетинг – се върти около идеята „Всички заедно!“
Какво да правиш с жанр, който не залага на сложни технически изпълнения? Какво да направиш с поредица, която с годините си правил все по-тясно и все по-тясно зависима от играта в мрежа, отдалечавайки я от корените ѝ като соло dungeon crawler? Какво правиш, когато Diablo-то ти е за теб каквото е Metroid-a за Nintendo? Третият ти франчайз, който от години насам просто не се вписва в картинката?
Опитваш се да направиш нещо различно с него – да го сложиш на ново място и това място е мобилният пазар. На Blizzard им е било пределно ясно, че обявлението няма да се приеме топло. Било им е повече от ясно, че ще ги питат „Абре, т‘ва да не е някаква закъсняла/подранила първоаприлска шега?!“. Diablo Immortal (защото Doom вече взе думата "Eternal") e крайният резултат от години промени, както в самата поредица, така и в загубата на талант. Но и най-вече – провал от страна на всички компании под слънцето да се направи истински прогрес в жанра ARPG като цяло. Това, което искат, е да хванат този елемент на безкрайно грайндене на Ба'ал, Мефисто и ко. и да го пренесат на единственото място, където могат да оправдаят „елементарни“ гейм механики – мобилен телефон. За самия мобилен пазар и начина, по който ще се издържа играта, не искам да говоря – имаме едни и същи страхове. Ако играта е пълният боклук, който всички очакваме – нищо ново,просто поредното разочарование. Ако играта обаче все някак се окаже успешна и – не дай си боже – ПРИЯТНА за игра с приятели в една стая, то тогава ние само печелим. При всички случаи взети предвид не губим нищо… освен, може би, надеждата за нормална игра от поредицата.
Че четвърта част евентуално ще има – ще има. Може да е след две години, може да е след четири. Когато – тогава. Сериозно ме съмнява Blizzard да нямат планове за бъдещето на своите IP-та. Въпросът е, няма ли да реагираме по същия начин, както сега? Носталгията, този тих убиец, притъпява способността ни да приемем нещо ново и голяма част от причината Diablo III да не се приеме добре, макар че самата игра в моментното ѝ състояние е повече от добра.
Това мобилно заглавие в един момент в бъдещето ще стане толкова добре забравено, колкото StarCraft: Ghost. Не казвам да не го критикуваш; мисля, че добре ни чуха. Казвам... може би е време да погледнем обективно на един факт, който трябваше на мен самия няколко човека да ми го покажат. По-точно, трябваше да ми отворят клепачите с хидравлични клещи и да ми го държат пред очите в продължение на два часа, докато съзнанието ми не го прие:
Нека бъдем честни – в плен сме на спомените за Diablo I и II. Точно като фенове на Metallica, които отказват да обърнат внимание на Death Magnetic и Hardwired. Да, тези игри са велики, но се обзалагам, че след тези 6 години има хора, които тепърва заформят подобни спомени за тройката. След години те ще видят Diablo V и ще се оплакват, а ние ще стоим отстрани с бастунчетата да ги налагаме за още по-старите времена.
Преди 6 години допуснах грешка. Исках Diablo III да бъде наследник на двойката, имах прекалено високи очаквания и те бяха сринати до основи. Един добър мой приятел и до ден днешен играе Diablo III и си се кефи… защото преди шест години той просто се радваше, че ще има ново Diablo. Едно е да си критичен, друго е да си неприемлив към нови идеи и развития.
Евентуално ще видим нещо ново, което да не е мобилна игра. А пък Immortal няма значение какво качество ще е – стигмата ще си виси върху нея. Но обратно по темата. Нека да го кажа така: когато евентуално ни покажат нова игра от основната поредица, дали ще я приемем, или не – това си е наш проблем, но поне да ѝ дадем подобаващ шанс.
