Дигитална Носталгия I: Завръщането на Capcom

С този материал слагам началото на нова рубрика, с която смятам веднъж завинаги да сложа „ретро“ материалите под един общ знаменател. Говорихме си с екипа и всички дружно стигнахме до заключението, че носталгията се е пропила дълбоко в този период на гейминга, който оттук нататък ще наричам eрата "Римейк/Ремастър“. Естествено, хубаво е да се започне с нещо, което познавам достатъчно добре, така че - ето ти един кратък анализ на това как стигнахме дотук, че Capcom изведнъж да почнат да правят каквото им кажат и/или поискат феновете.

В музикалната индустрия (по-специално частта с жицата) има един лаф, че, започне ли една група да си презаписва първите албуми, значи нещо не е на добре. От 2015-та насам, Capcom започнаха да се държат страннозапочнаха да ни слушат. Тогава беше обявен римейкът на Resident Evil 2, който от момента на писане на този материал му остават 10 дни, докато излезе. Тогава беше издаден и ремастърът на римейка (хайахахахах!) на Resident Evil 1, последван от ремастър на Resident Evil 0. Две години след това пък се появи Resident Evil 7 през изключително силната за японските студия и издатели 2017-та година. Горе-долу тук Capcom удариха на златна жилка и осъзнаха, че „О, боже! Ма, ние сме имали позиции на пазара?!“ и започнаха да натискат на най-известните си IP-та, което доведе и до нечувания успех на Monster Hunter: World, чиито продажби се превърнаха в най-високите в историята на компанията. Но да се върнем отново на заветната 2017-та и…

Resident Evil 7

Седмѝцата дойде една година по-късно след 20-ата годишнина на поредицата и се зае да преоткрие класическата формула в съвременен вариант. Доста хора набедиха камерата от първо лице за прекланяне пред новите тенденции в хорър жанра, наложени от заглавия като Amnesia, Outlast, Slenderman The 8th Pages и тоновете им клонинги. Това, което не убягна на старите фенове, е, че седмѝцата е всъщност римейк на единицата. Отново. Макар историята да е изцяло оригинална, все пак съдържаше в себе си препратки към по-стари заглавия (както и експанжъните на F.E.A.R.), с което се циментира като изолиран случай във вселената на Заразното Зло. Седмицата следва почти неотлъчно пейсинга и дизайна на старите Рези игри, но дори първото лице не е нещо уникално за поредицата. Както казах – старите фенове го забелязахме това.

Още през далечната 96-та, първоначалният дизайнерски документ планира Resident Evil да бъде изживяване от първо лице, което в последствие бива променено на фиксирани камери и пререндирани фонове, че да може да се налее ресурс в триизмерните модели и тяхната детайлност. Така представено, оставаш с впечатлението, че просто са изкопали оригиналните планове от преди 20 години и просто са ги изтупали от праха по тях. Добави към това и създаването на чисто новия двигател (REngine), който специално да обслужва точно седмата част.

Не отричам, че седмицата ми върна вярата в Capcom и ми уби аргумента, че без Шинджи Миками няма добър Резидънт. Дори той самият се изказа, че RE7 е прекрасно изработена игра. И все пак имаше нещо, което ме гъделичкаше. Из коридорите на имението Бейкър се беше просмукала една, до болка и щастие, позната ми атмосфера, която смятах за загубена. Ако не си добре запознат с поредицата – приеми думите ми за чиста монета: Resident Evil 7 е това, което всеки фен тайно е искал. Настрани злословниците, които все още мислят, че е възможно да пуснеш ААА игра в 21-ви век с танкови контроли и фиксирани ъгли на камерата, но и за това ще си има отделен материал.

Както казах по-горе, в момента на писането на този материал остават десет дни до излизането на знаменития RE2make, но точно в деня на писането на този материал, Capcom пуснаха лек ремастър на…

Onimusha: Warlords

Онимушата е една от онези забравени поредици, която не чу споменаване от последната си част (Dawn of Dreams) през 2006-та. Сега, ни в клин, ни в ръкав се появи ремастър за съвременни конзоли. Защо? Защото Capcom опипват почвата за нова Онимуша, затова. Играта се върти около въпроса „Какво ще стане, ако сложим Resident Evil във феодална Япония и Крис Редфийлд е самурай?“. Именно бъг в играта по време на разработката ѝ през ранната 2000-на довежда до раждането на бойната система на Devil May Cry, заради което и често наричам Онимуша „липсващото звено между RE и DMC”.

Изпълнена с доста проблеми, които дори за времето си бяха типични за първите игри за тогава новата конзола PS2, Онимуша носи и честта да е първото заглавие за PlayStation 2 минало границата от милион продажби. Така че разбирам защо от чисто обща гледна точка е хубаво да се направи този лек ремастър, който изглежда следва формулата на ремастъра на римейка на р… офф, просто ще го пиша „Resident Evil 2015“ оттук нататък, става ли?

Така че Онимушата е хубаво да я има. Не бих отказал обаче ремастър на тройката, в която участва не кой да е, а Жан Рено! Представи си – Жан Рено в по-рамбо версия на Леон, Професионалистът – да лови демони из феодална Япония, докато Самоноске (така се казва главният герой в Onimusha) раздава иссени в Париж от 2000-те. Ох, колко ми липсват тези изтрещели идеи.

Resident Evil 2 Remake

Една от двете черешки на тортата. Втората част е обичана, не само от фенове на поредицата, но и от PlayStation поклонниците като цяло. Връщането ѝ на преден план чрез един солиден римейк ще доведе след себе си доста промени. Макар играта все още да не е излязла, мога да ти кажа набързо, какво цели:

Capcom искат да изгладят времевата линия на поредицата, която от 4-ката насам е манджа с грозде. Втората част, с наличието си на цели четири различни сценария е много особен случай, в който „каноничните“ събития са миш-маш от всеки сценарии. Първите три игри са леко ретконнати в Outbreak спин-офите, които сами по себе си са канон и променят доста от събитията там. Resident Evil 2 цели да постави единна линия, както с Resident Evil 2015, така и с Outbreak и така да изглади lore частта. Преди да си питал – да, има и такива фенове, на които ни пука, какво точно се случва… и сме много… и гледаме с лазерни очи, наточени нокти и зъби.

Официално, с излизането на този римейк, най-най-важните ранни части от историята на поредицата ще бъдат лесно достъпни и осъвременени. От друга страна, този римейк служи и да се представят наново героите Клер и Леон като лесно раними персонажи. Същото се случи и с Крис Редфийлд в RE7 – няма я вече бабанката Крис, вече отново имаме нормално изглеждащ персонаж. В един момент (по-специално RE5 и RE6) героите на поредицата се превърнаха в супергерои и хорър елемента се загуби изцяло. Това връщане на персонажите в обвивката на нормални човешки същества е нещо, което отново… феновете искаха. Само че аз не се оплаквам. Това да ми е проблемът. Правят точно каквото им кажем и се стига до странния момент на „Тая работа е твърде добра, че да не мирише.“ Но приключвам дотук с RE2make, защото още не съм споменал…

Devil May Cry 5

Над 10 години хората молят за нормална DMC игра. Четворката беше завършена на 50%, а reboot-a от 2013-та се сгромоляса по-здраво и от вярата ти в човечеството след първия ти сблъсък с клип от Черен петък. Като сложим настрана скандалите покрай играта, в основата си тя е завръщане към всичко що е DMC, като дори връща противници от най-първата част. Покрива буквално всички елементи, вкарвайки и интересни нови такива, като подобрение в movelist-a на Неро, сериозно обогатен арсенал за Данте и чистак-бърсак нов герой в лицето на V. А. Колко бъзици съм си правил с тоя герой и „V has come to”… Коджимата ще ми се обиди.

Какво е искал да каже лирическият герой?

В eрата „Римейк/Ремастър“, на компаниите им се дава възможността да изкарат лесни пари с няколко бързи пипвания на класически заглавия тук и там. А ако се напънат – могат и просто да пренаправят една игра наново по „съвременен“ стандарт. За момента ми изглежда, че Capcom най-здраво са се хванали за този нов начин за изкарване на прехрана – дори бих ги нарекъл лидери в това отношение. За момента те просто го правят най-добре. Проблемът е, че рано или късно всяко нещо дотяга. Основната причина поредицата Resident Evil да замре беше именно отказът да се промени и да стъпи с два крака в съвремието през средата на 2000-те. Тогава се случи нечуваното и се появи Resident Evil 4 – игра, която и до ден днешен е мразена горещо от толкова хора, колкото и хора се кълнат в нея като най-великото нещо някога. Resident Evil 4 се появи именно защото Capcom, и в частност – Шинджи Миками, спряха да слушат феновете си… и, избирайки креативната свобода, дадоха на цялата индустрия игра, която и до ден-днешен се счита за влиятелна.

Приемам RE7 и RE2make с отворени ръце. Прегръщам ги. Правя същото и за всеки един римейк или ремастър, който се задава, но очаквам и истинската нова зора на мърт… гейминга. От друга страна, Sekiro: Shadows Die Twice е правена с някакви наченки влияние от Tenchu поредицата, даже първоначално е трябвало да бъде нова Tenchu игра, така че ще си постоя обвит на бурито в топлия юрган на ерата „Римейк/Ремастър“ още малко.

Хванала ли те е музата? Сърбят те пръстите, а думите бълбукат върху езика ти? Пиши ни с идея или с готов материал!